Драги ми Смехурко,
Дълго време мина,как не съм ти писал.Ще прощаваш , братко, но тази учебна година неусетно мина.За мен и децата от нашето "царство" уроците бяха като песен сладка.В Българския Клуб ,дето "Патиланци" нарекохме, бяхме се събрали отбор юнаци от цялата Северна Ирландия. Госпожа Стефанова награди отличниците.За първа година добре се представи бати Антъни и малката Йоанка.Те,братко, бяха най-послушни и успяха да покажат колко много знаят езика на мама и тати.А ние, дето не толкова добри бяхме по Родната реч, показахме умения неподозирани в игрите и забавленията.Някои от мойте приятели даже успяха да започнат да говорят и да пишат на Български език..Други пък смятаха и цифрите познаваха.А аз,братко, много добре скачах и ръченица лесно да танцувам се научих..А накрая на тази година направихме парти на открито.. и пикник си спретнахме за чудо и приказ..Ама да ти разказвам още -нямам много време.Бяхме в Госфорд Парка,наблизо до Армагх и там си поиграхме както ние можем.После сред природата показахме с пример как да я почистим и боклука даже, чуждия събрахме,за което бяхме поущрени и с награда наградени.Ядохме,играхме, пяхме и се смяхме.Ех,лудетини бяхме,но пък бързо мина, Драги ми Смехурко, и тази учебна година.Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!
Твой приятел вечен:
Патиланчо Данчо.
28 юни 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар